Как да помогнем на децата да решат конфликт

Колкото и да ни се иска, децата не могат да бъдат възпитавани във вакуум. Рано или късно изравят от пясъчника томахавката и отвръщат на удара. Редно ли е да отвръщат на удара с удар, на обидата с обида ...
Ще успеят ли родителите да им предадат по-мъдър урок, да ги научат сами да се защитават и да се грижат за себе си.
Писателката и журналистка Наташа Ремиш анализара проблема.

В първата част на материала  тя даде някои полезни напътствия за децата в предучилищна възраст. Сега

говорим за по-големите

Юношите вече имат опит с решаване на конфликти, формирали са така наречената емоционална интелигентност. Но в същото време не разбират онези тънки психологически промени, които се случват точно в този етап.
В тази възраст на пръв поглед безобидни фрази, които лесно се трансформират в нагласи, могат да имат отрицателно въздействие. Например, момче, което редовно чува: „Не хленчи, ти си мъж“, „Бий се като мъж“, „Справяй се със себе си“, може да го променят.  Как се формира алгоритъмът на действията му: той трябва да отстоявате себе си, и да се срамува да говори за проблема.
Момичетата често могат да чуят: „Къде се катериш! Момичетата не се държат така! ",„ Защо винаги се караш и спориш, бъди нежна. "
Възпитаваното с тези стереотипи момиче по-късно е много вероятно дълго да търпи насилника и да стане жертва на насилие.
В разговори с психолог и представители на инспекцията по въпросите на непълнолетните насилникът пък често разказва, че в началните класове съученици са му се подигравали: чупили са очилата му, принуждавали са го да тича бос по снега, издевателствали са над него. И когато той се е оплакал на баща си, той му казал

да не им обръща внимание и да бъде мъж

Тормозът (булингът) не бива да се игнорира. За съжаление в училищата той е често срещан.
Има три роли : жертва, агресор и свидетел. И при всички участници има отрицателни последици от тормоза.

Снимка: Getty
В подобна ситуация едно дете (жертва) е подложено на психологическо насилие. Но всеки от участниците изпитва и огромен стрес.
На какво първо трябва да обърнат внимание родителите:

- промени в настроението, поведението (необичайна агресия или плач, изолация, умишлено добро настроение);
- здравни оплаквания, нежелание да ходи на училище;
- старание да се скрие нещо;
- нарушава се режимът на живат – например, отказ от ядене.

Това са първите сигнали за родителите, които според психолога Людмила Петрановская може да показват, че детето се е сблъскало с тормоз.
Ако страховете се потвърдят, не разчитайте че ще изчезнат от само себе си. Възможно е тормозът да засегне някой друг.

„Ако вашето дете не е тормозено, не мислете, че това не е ваш проблем и че нямате причина за безпокойство“, казва Петрановская.
Какво трябва да правят родителите?

Не се паникьосвайте
Не всеки конфликт е тормоз, определено не си струва да утежнявате историята със собствените си страхове и да я прехвърляте на детето.

Обградете го с доверие
По време на всеки етап от формирането на личността е важно да се опитвате да бъдете в контакт с детето и да градите взаимно доверие. Не е лесно, разбира си, но ако не вярвате на детето си, то няма да споделя чувствата си с вас.

Не го учете да удря първо
Вместо това е много по-ефективно да го научите на диалог, да защитава собственото мнение и граници без агресия. И да успява да се адаптира към социалната среда.

Обградете го с грижа
Ако детето се чувства в безопасност у дома, тогава има голяма вероятност да се справя с конфликтите и извън семейството.
„Най-важното е да дадете на детето си емоционалната сигурност – винаги, когато има проблем да идва при вас и да ви разказва“, съветва Наташа Ремиш.

Мона Василева